13.12.2025 г., 21:04

Гримаси

22 0 0
Г Р И М А С И

 

Когато Арогантността, Наглостта и Глупостта

се съберат в плътна, натрапчива колаборация,

те потъват надълбоко в тъмните дебри

на Егоцентричната, Самовлюбена Слепота

от тъпо, изкуствено, грозно и смотано Щастие.

То няма изобщо възможност

за поглед никакъв отстрани,

чрез който Гротеската в своите пози

реално и смислено да оцени.

От гневни, фалшиви гримаси

изгарящи, трептящи от Злоба,

думите произнесени от устата,

не всяват Вяра в Душата Народна.

Алчни,Лакоми, Фалшиви все още "управници"

потърсете малко достойнство и доблест във себе си,

пуснете с ваше участие пост протестните записи

и чрез езика на тялото погледнете своята обсебеност.

Този език е меродавен,първичен

и напук на словесната еволюция

изобличава всяка дипломатична себичност,

обезсмисля преливането от празно във пусто.

Как ще накарате хората,да ви повярват

с физиономии от душите ви толкоз различни-

крайно време е за финал на Безрезултатната Врява,

Суверенът лъжци и предатели не обича.

Гримасите си ги правете пред огледалото

на светло, на тъмно или в Здрача,

но когато с Народа се постоянно будалкате,

ще дойде време гримасите ви, да бъдат смачкани.

 

13.12.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...