argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
9 feb 2018, 13:49

Гробаря остави на мен 

  Poesía
1063 12 12


на Камелия Кондова

 

Къде ли ветрове не ме пиляха,
преди като дирек да се оголя.
На твоя дом под чамовата стряха,
седни да поговорим, мила моя.

 

За мъртвите по чаша да изпием.
За живите - по братски да поплачем.
Защото ти все още си от тия,
които с много обич гонят здрача.

 

Обръгнал съм на рози и коприва,
че всичките си дати съм препатил.
От стомната на дните ми наливай,
Живот се пие само със приятел.

 

Преди съвсем да мръкна от умора,
аз всяка твоя дума ще опазя.
Когато тишината изговориш,
с една тесла на двора ще изляза.

 

Ще ида да поправя коневърза,
че хан без коневръз... нали се сещаш?
Ще кажа на гробаря да не бърза.

 

Ти още дълго гости ще посрещаш.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??