argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
Feb 9, 2018, 1:49 PM

Гробаря остави на мен 

  Poetry
1058 12 12


на Камелия Кондова

 

Къде ли ветрове не ме пиляха,
преди като дирек да се оголя.
На твоя дом под чамовата стряха,
седни да поговорим, мила моя.

 

За мъртвите по чаша да изпием.
За живите - по братски да поплачем.
Защото ти все още си от тия,
които с много обич гонят здрача.

 

Обръгнал съм на рози и коприва,
че всичките си дати съм препатил.
От стомната на дните ми наливай,
Живот се пие само със приятел.

 

Преди съвсем да мръкна от умора,
аз всяка твоя дума ще опазя.
Когато тишината изговориш,
с една тесла на двора ще изляза.

 

Ще ида да поправя коневърза,
че хан без коневръз... нали се сещаш?
Ще кажа на гробаря да не бърза.

 

Ти още дълго гости ще посрещаш.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??