Гробаря остави на мен
на Камелия Кондова
Къде ли ветрове не ме пиляха,
преди като дирек да се оголя.
На твоя дом под чамовата стряха,
седни да поговорим, мила моя.
За мъртвите по чаша да изпием.
За живите - по братски да поплачем.
Защото ти все още си от тия,
които с много обич гонят здрача.
Обръгнал съм на рози и коприва,
че всичките си дати съм препатил.
От стомната на дните ми наливай,
Живот се пие само със приятел.
Преди съвсем да мръкна от умора,
аз всяка твоя дума ще опазя.
Когато тишината изговориш,
с една тесла на двора ще изляза.
Ще ида да поправя коневърза,
че хан без коневръз... нали се сещаш?
Ще кажа на гробаря да не бърза.
Ти още дълго гости ще посрещаш.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
