oleander4e (Радена)
72 49
31 oct 2008, 10:46

Гробище на любовта 

  Poesía » De amor
519 0 6
 

Ти знаеш ли, че аз сама
чакам в гробището си смъртта?

Гробище на фалш и на лъжи.
Гробище, в което скитат кървавите ми следи.

В гробището на изстрадалата ми душа.
В гробище на мъка и тъга.

Стоя без глас и плахо наблюдавам смъртта,
как с бавни стъпки приближава и шепти,
че любовта отнел си ми.

Че безмилостно погребал си я ти,
без да се замислиш, че с нея умирам и аз.
Че болката ще стене и моят глас.

Че без любовта ти да съществувам не мога,
че сърцето ми ще изгори във огън.

Очите ми сега пресъхват от солените води,
а те - горещи кървави сълзи -  
не можеха да сгреят и малко сърцето ти..

В гробище на страх и самота,
ще гние бавно моята душа.
И зная аз,
че без вина ще ме оставиш тук сама.

А аз няма да издържа и скоро ще умра.
Ще заровя съдбата си в отровната пръст,
в гробището на омраза и мъст.

2005

© Радена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • чудесно!Понякога и на мен ми се иска да умра,но не трябва да отстъпваш над отчаянието!Късмет!!!
  • уууууууу, колко мрачно! Хареса ми адски. Но мъничко ме натъжи, лирическата героиня е същата като братовчедка ми, добричката ми хубава и мила братовчедка която и за сто цигари време не мога да убедя че трябва да забрави "оня" и да потърси някой който я заслужава, вместо да се обрича на тъга и самота..... Ех, хора, как ми се искаше, толкова много ми се искаше да довърша тоя мой проклет автобиографичен роман, за да ви покажа какво е БОЛКА... А любовта не е болка, тя е единствения смисъл на БОЛКАТА.
  • Благодаря Името ми е Радена...
  • Ей, малко повече усмивки, мила...(Всъщност какво ти давам акъл като аз съм същата...черногледа...) и боли, нали...



    Натъжи ме...
    С обич!
  • Когато четох стиховете, мрак настана в сърцето, сълзи започнаха да бликат, защото знам какво е самота -
    "И зная аз,
    че без вина ще ме оставиш тук сама."
    Но мила Радина не се оставяй на самотата да те победи- живей, усмихвай се, бъди по силна от преди и повярвай в утрешните си мечти!
    Иначе стихотворението ти е много дълбоко и прочувствено! Поздравления!
  • Пръстта не е отровна - тя е е жива и благодатна, Радина!
    Но още не ти е време да се сливаш с нея!
    Виж Слънцето - усмихни му се!Поздрав!
Propuestas
: ??:??