Гробище на любовта
Ти знаеш ли, че аз сама
чакам в гробището си смъртта?
Гробище на фалш и на лъжи.
Гробище, в което скитат кървавите ми следи.
В гробището на изстрадалата ми душа.
В гробище на мъка и тъга.
Стоя без глас и плахо наблюдавам смъртта,
как с бавни стъпки приближава и шепти,
че любовта отнел си ми.
Че безмилостно погребал си я ти,
без да се замислиш, че с нея умирам и аз.
Че болката ще стене и моят глас.
Че без любовта ти да съществувам не мога,
че сърцето ми ще изгори във огън.
Очите ми сега пресъхват от солените води,
а те - горещи кървави сълзи -
не можеха да сгреят и малко сърцето ти..
В гробище на страх и самота,
ще гние бавно моята душа.
И зная аз,
че без вина ще ме оставиш тук сама.
А аз няма да издържа и скоро ще умра.
Ще заровя съдбата си в отровната пръст,
в гробището на омраза и мъст.
2005
© Радена All rights reserved.
Хареса ми адски. Но мъничко ме натъжи, лирическата героиня е същата като братовчедка ми, добричката ми хубава и мила братовчедка която и за сто цигари време не мога да убедя че трябва да забрави "оня" и да потърси някой който я заслужава, вместо да се обрича на тъга и самота..... Ех, хора, как ми се искаше, толкова много ми се искаше да довърша тоя мой проклет автобиографичен роман, за да ви покажа какво е БОЛКА... А любовта не е болка, тя е единствения смисъл на БОЛКАТА.
