Ти знаеш ли, че аз сама
чакам в гробището си смъртта?
Гробище на фалш и на лъжи.
Гробище, в което скитат кървавите ми следи.
В гробището на изстрадалата ми душа.
В гробище на мъка и тъга.
Стоя без глас и плахо наблюдавам смъртта,
как с бавни стъпки приближава и шепти,
че любовта отнел си ми.
Че безмилостно погребал си я ти,
без да се замислиш, че с нея умирам и аз.
Че болката ще стене и моят глас. ...