13 ago 2007, 10:25

Гробище за грешки

  Poesía
747 0 1
Над гробище звезди горят,
сред него свещите пламтят
и странно, но в него хора няма,
няма в която и да е дълбока яма.

Само паметниците огромни
умът ми силно помни,
защото пишеше "Грешка"
на всеки един отсреща.

А на табелата отпред
имаше единствен ред.
"Гробище за грешки" гласеше
и всяка човешка грешка там летеше.

Напомняше ни на нас хората, че всеки
живота си живее с греховете си вовеки
и като незарастващата рана
измъкване от вината няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е,измъкване от вината има,нали грешките са погребани.Няма грях,който да не може да бъде простен.Друг е въпроса,че моята представа за грях е различна!Сама никога не си прощтавай,но не можеш да получиш прошка и от някакъв свещеник!Опрощение се получава или от наранения,или от най-близкия ти.А най-голямото наказание-разочарованието в погледа на любимия!
    Но стига съм плямпала...Поздрав за идеята.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...