13.08.2007 г., 10:25

Гробище за грешки

741 0 1
Над гробище звезди горят,
сред него свещите пламтят
и странно, но в него хора няма,
няма в която и да е дълбока яма.

Само паметниците огромни
умът ми силно помни,
защото пишеше "Грешка"
на всеки един отсреща.

А на табелата отпред
имаше единствен ред.
"Гробище за грешки" гласеше
и всяка човешка грешка там летеше.

Напомняше ни на нас хората, че всеки
живота си живее с греховете си вовеки
и като незарастващата рана
измъкване от вината няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е,измъкване от вината има,нали грешките са погребани.Няма грях,който да не може да бъде простен.Друг е въпроса,че моята представа за грях е различна!Сама никога не си прощтавай,но не можеш да получиш прошка и от някакъв свещеник!Опрощение се получава или от наранения,или от най-близкия ти.А най-голямото наказание-разочарованието в погледа на любимия!
    Но стига съм плямпала...Поздрав за идеята.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...