13 авг. 2007 г., 10:25

Гробище за грешки

743 0 1
Над гробище звезди горят,
сред него свещите пламтят
и странно, но в него хора няма,
няма в която и да е дълбока яма.

Само паметниците огромни
умът ми силно помни,
защото пишеше "Грешка"
на всеки един отсреща.

А на табелата отпред
имаше единствен ред.
"Гробище за грешки" гласеше
и всяка човешка грешка там летеше.

Напомняше ни на нас хората, че всеки
живота си живее с греховете си вовеки
и като незарастващата рана
измъкване от вината няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е,измъкване от вината има,нали грешките са погребани.Няма грях,който да не може да бъде простен.Друг е въпроса,че моята представа за грях е различна!Сама никога не си прощтавай,но не можеш да получиш прошка и от някакъв свещеник!Опрощение се получава или от наранения,или от най-близкия ти.А най-голямото наказание-разочарованието в погледа на любимия!
    Но стига съм плямпала...Поздрав за идеята.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...