13 авг. 2007 г., 10:25

Гробище за грешки

Поэзия

745 0 1

Над гробище звезди горят,
сред него свещите пламтят
и странно, но в него хора няма,
няма в която и да е дълбока яма.

Само паметниците огромни
умът ми силно помни,
защото пишеше "Грешка"
на всеки един отсреща.

А на табелата отпред
имаше единствен ред.
"Гробище за грешки" гласеше
и всяка човешка грешка там летеше.

Напомняше ни на нас хората, че всеки
живота си живее с греховете си вовеки
и като незарастващата рана
измъкване от вината няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Cursed (Димитрина Иванова)

Е,измъкване от вината има,нали грешките са погребани.Няма грях,който да не може да бъде простен.Друг е въпроса,че моята представа за грях е различна!Сама никога не си прощтавай,но не можеш да получиш прошка и от някакъв свещеник!Опрощение се получава или от наранения,или от най-близкия ти.А най-голямото наказание-разочарованието в погледа на любимия!
Но стига съм плямпала...Поздрав за идеята.

2008-02-03T20:15:52+02:00

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...