21 feb 2005, 12:29

Гробището под моста между Младост 1 и Дървеница

  Poesía
1.4K 0 2
Булевардът внезапно
завършва на моста,
а под него на хладно
спи градинката проста.
Със кипариси скръбни,
с обгоряла поляна
тя ръката си тъмна
към водата протяга.
Но е толкова трудно
да преминеш ограда
между нас и отвъдно..
Там свещичката страда
Там чемширът си проси:
“Имай милост поляно
тези тъмни откоси
са за другиго “няма”!
Тази мръсна река
не е моята прошка.
Имам лека ръка -
аз съм светлата точка!”
….
И по моста залитам
към последната клада
на цвета непоникнал…
Не падам!

….
Щом минаваш по моста
над кипариси скръбни
приеми го по - просто,
приеми го по - умно!
На пиянството тоста
хвърля в гърлото рана…
Отани си на моста!
Не лети над поляна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...