Булевардът внезапно завършва на моста, а под него на хладно спи градинката проста. Със кипариси скръбни, с обгоряла поляна тя ръката си тъмна към водата протяга. Но е толкова трудно да преминеш ограда между нас и отвъдно.. Там свещичката страда Там чемширът си проси: “Имай милост поляно тези тъмни откоси са за другиго “няма”! Тази мръсна река не е моята прошка. Имам лека ръка - аз съм светлата точка!” …. И по моста залитам към последната клада на цвета непоникнал… Не падам!
…. Щом минаваш по моста над кипариси скръбни приеми го по - просто, приеми го по - умно! На пиянството тоста хвърля в гърлото рана… Отани си на моста! Не лети над поляна!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!