21 февр. 2005 г., 12:29

Гробището под моста между Младост 1 и Дървеница

1.4K 0 2
Булевардът внезапно
завършва на моста,
а под него на хладно
спи градинката проста.
Със кипариси скръбни,
с обгоряла поляна
тя ръката си тъмна
към водата протяга.
Но е толкова трудно
да преминеш ограда
между нас и отвъдно..
Там свещичката страда
Там чемширът си проси:
“Имай милост поляно
тези тъмни откоси
са за другиго “няма”!
Тази мръсна река
не е моята прошка.
Имам лека ръка -
аз съм светлата точка!”
….
И по моста залитам
към последната клада
на цвета непоникнал…
Не падам!

….
Щом минаваш по моста
над кипариси скръбни
приеми го по - просто,
приеми го по - умно!
На пиянството тоста
хвърля в гърлото рана…
Отани си на моста!
Не лети над поляна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...