Гробището под моста между Младост 1 и Дървеница
Булевардът внезапно
завършва на моста,
а под него на хладно
спи градинката проста.
Със кипариси скръбни,
с обгоряла поляна
тя ръката си тъмна
към водата протяга.
Но е толкова трудно
да преминеш ограда
между нас и отвъдно..
Там свещичката страда
Там чемширът си проси:
“Имай милост поляно
тези тъмни откоси
са за другиго “няма”!
Тази мръсна река
не е моята прошка.
Имам лека ръка -
аз съм светлата точка!”
….
И по моста залитам
към последната клада
на цвета непоникнал…
Не падам!
….
Щом минаваш по моста
над кипариси скръбни
приеми го по - просто,
приеми го по - умно!
На пиянството тоста
хвърля в гърлото рана…
Отани си на моста!
Не лети над поляна!
завършва на моста,
а под него на хладно
спи градинката проста.
Със кипариси скръбни,
с обгоряла поляна
тя ръката си тъмна
към водата протяга.
Но е толкова трудно
да преминеш ограда
между нас и отвъдно..
Там свещичката страда
Там чемширът си проси:
“Имай милост поляно
тези тъмни откоси
са за другиго “няма”!
Тази мръсна река
не е моята прошка.
Имам лека ръка -
аз съм светлата точка!”
….
И по моста залитам
към последната клада
на цвета непоникнал…
Не падам!
….
Щом минаваш по моста
над кипариси скръбни
приеми го по - просто,
приеми го по - умно!
На пиянството тоста
хвърля в гърлото рана…
Отани си на моста!
Не лети над поляна!
© Георги Динински All rights reserved.
