Привилегированият хули

всички привилегии! Богатият

няма нищо – той е кръгла нула!

Моралистът духом е с Рогатия,

ала е на думи – строг и хрисим!

Подлият си вярва, че е честен!

А лакеят – че е независим!

Пъзльото се прави на мъжествен!

Грешникът – по-благ е от Исус!

Даже късметлията твърди, че

си е по рождение кутсуз!

Сам човекът нагло се навлича

в дрехата, която му приляга!

А и преподобният, и попът –

уж ръка към кръста все протяга,

ала всъщност гледа да докопа

я пара, я нещо за душата!

И какво излиза най-накрая?

Ако се спогаждаме с лъжата,

сигурно е мястото ни в рая!

Тъй си е било от памтивека –

хем сме с бога, хем – със сатаната!

А пък аз – поклонник на Човека,

с тази притча търся си белята.

1985