4.12.2014 г., 18:22

Гротеска

821 0 1

Привилегированият хули

всички привилегии! Богатият

няма нищо – той е кръгла нула!

Моралистът духом е с Рогатия,

 

ала е на думи – строг и хрисим!

Подлият си вярва, че е честен!

А лакеят – че е независим!

Пъзльото се прави на мъжествен!

 

Грешникът – по-благ е от Исус!

Даже късметлията твърди, че

си е по рождение кутсуз!

Сам човекът нагло се навлича

 

в дрехата, която му приляга!

А и преподобният, и попът –

уж ръка към кръста все протяга,

ала всъщност гледа да докопа

 

я пара, я нещо за душата!

И какво излиза най-накрая?

Ако се спогаждаме с лъжата,

сигурно е мястото ни в рая!

 

Тъй си е било от памтивека –

хем сме с бога, хем – със сатаната!

А пък аз – поклонник на Човека,

с тази притча търся си белята.

 

1985

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....