Гротеска

krvelkov (Красимир)
265 334

26 dic 2017, 22:35

Poesía » Otra

347 0 0

Губейки човешкият си вид,
тихо и безропотно умирам.
Животът ми отдавна е разбит...
За децата ми – сега разбирам.

Ежедневната ми сива мъка
болезнено пулсира в самота.
Наказанието е разлъка.
Предизвикателството – любовта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.