krvelkov (Красимир)
265 334
26 дек. 2017 г., 22:35

Гротеска 

  Поэзия » Другая
344 0 0

Губейки човешкият си вид,
тихо и безропотно умирам.
Животът ми отдавна е разбит...
За децата ми – сега разбирам.

 

Ежедневната ми сива мъка
болезнено пулсира в самота. 
Наказанието е разлъка.
Предизвикателството – любовта.

© Красимир Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??