Гротеска

krvelkov (Красимир)
265 334

26.12.2017 г., 22:35 ч.

Поезия » Друга

346 0 0

Губейки човешкият си вид,
тихо и безропотно умирам.
Животът ми отдавна е разбит...
За децата ми – сега разбирам.

Ежедневната ми сива мъка
болезнено пулсира в самота.
Наказанието е разлъка.
Предизвикателството – любовта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.