Гротеска

krvelkov (Красимир)
265 334

Dec 26, 2017, 10:35 PM

Poetry » Other

345 0 0

Губейки човешкият си вид,
тихо и безропотно умирам.
Животът ми отдавна е разбит...
За децата ми – сега разбирам.

Ежедневната ми сива мъка
болезнено пулсира в самота.
Наказанието е разлъка.
Предизвикателството – любовта.

Please sign in with your account so you can comment and vote.