21 dic 2007, 6:21

Грозен край на едно приятелство

  Poesía
1.1K 0 1

Какви приятелки добри бяхме

и колко болки и радости преживяхме.

Помниш ли старото, отминало за теб време,

в което заедно на висок глас се смяхме,

плачехме, танцувахме и се забавлявахме?

Едва ли дори ти минава през ум

колко зле ме караш да се чувствам

и колко много ме разочарова

като се сближи с напълно непознаи хора,

а на мен дори не се обаждаш

и скоро по улиците едва ли ще ме поздравяваш!

Със сълзи на очи пиша тези редове сега,

но знам, че и твоят свят скоро ще се преобърне

и всичко двойно ще ти върне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тоня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен стих, не мога да разбера как истински приятели могат да се разделят... ужасно е...
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...