21 dic 2007, 6:21

Грозен край на едно приятелство

  Poesía
1.1K 0 1

Какви приятелки добри бяхме

и колко болки и радости преживяхме.

Помниш ли старото, отминало за теб време,

в което заедно на висок глас се смяхме,

плачехме, танцувахме и се забавлявахме?

Едва ли дори ти минава през ум

колко зле ме караш да се чувствам

и колко много ме разочарова

като се сближи с напълно непознаи хора,

а на мен дори не се обаждаш

и скоро по улиците едва ли ще ме поздравяваш!

Със сълзи на очи пиша тези редове сега,

но знам, че и твоят свят скоро ще се преобърне

и всичко двойно ще ти върне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тоня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен стих, не мога да разбера как истински приятели могат да се разделят... ужасно е...
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....