Какви приятелки добри бяхме

и колко болки и радости преживяхме.

Помниш ли старото, отминало за теб време,

в което заедно на висок глас се смяхме,

плачехме, танцувахме и се забавлявахме?

Едва ли дори ти минава през ум

колко зле ме караш да се чувствам

и колко много ме разочарова

като се сближи с напълно непознаи хора,

а на мен дори не се обаждаш

и скоро по улиците едва ли ще ме поздравяваш!

Със сълзи на очи пиша тези редове сега,

но знам, че и твоят свят скоро ще се преобърне

и всичко двойно ще ти върне!