21 дек. 2007 г., 06:21

Грозен край на едно приятелство

1.1K 0 1

Какви приятелки добри бяхме

и колко болки и радости преживяхме.

Помниш ли старото, отминало за теб време,

в което заедно на висок глас се смяхме,

плачехме, танцувахме и се забавлявахме?

Едва ли дори ти минава през ум

колко зле ме караш да се чувствам

и колко много ме разочарова

като се сближи с напълно непознаи хора,

а на мен дори не се обаждаш

и скоро по улиците едва ли ще ме поздравяваш!

Със сълзи на очи пиша тези редове сега,

но знам, че и твоят свят скоро ще се преобърне

и всичко двойно ще ти върне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тоня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжен стих, не мога да разбера как истински приятели могат да се разделят... ужасно е...
    Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...