21 дек. 2007 г., 06:21

Грозен край на едно приятелство

1.1K 0 1

Какви приятелки добри бяхме

и колко болки и радости преживяхме.

Помниш ли старото, отминало за теб време,

в което заедно на висок глас се смяхме,

плачехме, танцувахме и се забавлявахме?

Едва ли дори ти минава през ум

колко зле ме караш да се чувствам

и колко много ме разочарова

като се сближи с напълно непознаи хора,

а на мен дори не се обаждаш

и скоро по улиците едва ли ще ме поздравяваш!

Със сълзи на очи пиша тези редове сега,

но знам, че и твоят свят скоро ще се преобърне

и всичко двойно ще ти върне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тоня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжен стих, не мога да разбера как истински приятели могат да се разделят... ужасно е...
    Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...