Какви приятелки добри бяхме
и колко болки и радости преживяхме.
Помниш ли старото, отминало за теб време,
в което заедно на висок глас се смяхме,
плачехме, танцувахме и се забавлявахме?
Едва ли дори ти минава през ум
колко зле ме караш да се чувствам
и колко много ме разочарова
като се сближи с напълно непознаи хора,
а на мен дори не се обаждаш
и скоро по улиците едва ли ще ме поздравяваш!
Със сълзи на очи пиша тези редове сега,
но знам, че и твоят свят скоро ще се преобърне
и всичко двойно ще ти върне!
© Тоня Иванова Всички права запазени
Поздрав!