2 ene 2016, 9:50

Грозота

  Poesía
617 0 0

 

Рисувах картина. Ала тя се обърка.
Да, аз съм бездарен.
Но аз се побърквам,
когато погледна, че в своя копнеж
със прекършен талант и с извити ръце
някой плахо
рисува шедьовър. И спира.
На миг от успеха човекът умира.

Свирех мелодия. Ала скъса се струна.
Да, свиря я грешно.
Но в ритъм безумен
живеем живота,
и без значение
е как и кога ще потърсим спасение
във тиха обител, в сърцето на някой,
който навярно все още ни чака.
Да свием гнездо, да потърсим утеха.
Но нравът е вълчи под новата дреха.

Опитах да пиша. Ала случи се излив.
Да, няма съмнение.
Ще пием до изгрев
в нощта, във която подменяме стари
повехнали, смачкани, тъпи идеали
със нови такива – и в кръговрата
с досада отмятаме дата след дата.
Докато свърши за нас календара
и влакът достигне последната гара.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...