Рисувах картина. Ала тя се обърка.
Да, аз съм бездарен.
Но аз се побърквам,
когато погледна, че в своя копнеж
със прекършен талант и с извити ръце
някой плахо
рисува шедьовър. И спира.
На миг от успеха човекът умира.

Свирех мелодия. Ала скъса се струна.
Да, свиря я грешно.
Но в ритъм безумен
живеем живота,
и без значение
е как и кога ще потърсим спасение
във тиха обител, в сърцето на някой,
който навярно все още ни чака.
Да свием гнездо, да потърсим утеха.
Но нравът е вълчи под новата дреха.

Опитах да пиша. Ала случи се излив.
Да, няма съмнение.
Ще пием до изгрев
в нощта, във която подменяме стари
повехнали, смачкани, тъпи идеали
със нови такива – и в кръговрата
с досада отмятаме дата след дата.
Докато свърши за нас календара
и влакът достигне последната гара.