Грузинската икона
Грузинската икона
Не питай нищо, мила, аз просто ще попуша...
Очите ми са тъжни...
Отвътре ме боли...
Лицето ти - Икона със нежността си души...
а погледът, подхлъзнат, към твоите гърди...
Виж вече вечерта как тихичко се стапя
и в изгрева потъват красивите звезди.
Аз просто ще мълча, очите ми щом капят...
Понякога, от Обич, започва да кърви...
Ех, колко много думи перото ми разтече...
Отнесе ги в морето любимата река...
Така ще си отида - във цвят и в клас заречен
и нисък пред очите на хубава жена...
Те, моите сълзи, ще скъсат язовира...
и моите жита какво са пред Потопа?!
Сега ще помълча... отвътре ме раздира да викам твойто име, ти, моя Пенелопи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
