Грузинската икона
Грузинската икона
Не питай нищо, мила, аз просто ще попуша...
Очите ми са тъжни...
Отвътре ме боли...
Лицето ти - Икона със нежността си души...
а погледът, подхлъзнат, към твоите гърди...
Виж вече вечерта как тихичко се стапя
и в изгрева потъват красивите звезди.
Аз просто ще мълча, очите ми щом капят...
Понякога, от Обич, започва да кърви...
Ех, колко много думи перото ми разтече...
Отнесе ги в морето любимата река...
Така ще си отида - във цвят и в клас заречен
и нисък пред очите на хубава жена...
Те, моите сълзи, ще скъсат язовира...
и моите жита какво са пред Потопа?!
Сега ще помълча... отвътре ме раздира да викам твойто име, ти, моя Пенелопи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
