ewel (Ели Тодорова)
5 6
1 abr 2005, 14:52

Грях 

  Poesía
1365 0 4
Да достигнеш края! Да забравиш!
Всички спомени в сърцето си да заличиш!
Да намериш пътя! Да живееш!
Миналото тежко ти да заглушиш!

Безмислено е, зная!
Няма край! Безкрайна е
скръбтта и само в тази стая
живее миналото без да го желая.

Но ти ми пречиш! Ти унищожаваш!
Обричаш на разруха всяка моя цел.
Отърсвам се от теб и пак ридая.
Животът и сърцето в мене са в различен дял.

Желая те! Обичам те и себе си проклинам.
Аз зная, пагубна е тази страст.
Намразвам те, убивам те в съня и пак до себе си те искам.
Безкраен кръговрат без връщане назад.

Прославям те. Възпявам те. И те заравям
в дълбоките тъми на вечността.
Изгарям себе си и пак се вдигам
в усмивката ти да намеря светлина.

Проклинам те. Проклинам обичта си.
Под тежината на заветния си кръст.
Обичам те! И може би затуй те мразя.
Защото няма, зная от теб към мене път.

© Ели Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??