Грях
Да достигнеш края! Да забравиш!
Всички спомени в сърцето си да заличиш!
Да намериш пътя! Да живееш!
Миналото тежко ти да заглушиш!
Безмислено е, зная!
Няма край! Безкрайна е
скръбтта и само в тази стая
живее миналото без да го желая.
Но ти ми пречиш! Ти унищожаваш!
Обричаш на разруха всяка моя цел.
Отърсвам се от теб и пак ридая.
Животът и сърцето в мене са в различен дял.
Желая те! Обичам те и себе си проклинам.
Аз зная, пагубна е тази страст.
Намразвам те, убивам те в съня и пак до себе си те искам.
Безкраен кръговрат без връщане назад.
Прославям те. Възпявам те. И те заравям
в дълбоките тъми на вечността.
Изгарям себе си и пак се вдигам
в усмивката ти да намеря светлина.
Проклинам те. Проклинам обичта си.
Под тежината на заветния си кръст.
Обичам те! И може би затуй те мразя.
Защото няма, зная от теб към мене път.
Всички спомени в сърцето си да заличиш!
Да намериш пътя! Да живееш!
Миналото тежко ти да заглушиш!
Безмислено е, зная!
Няма край! Безкрайна е
скръбтта и само в тази стая
живее миналото без да го желая.
Но ти ми пречиш! Ти унищожаваш!
Обричаш на разруха всяка моя цел.
Отърсвам се от теб и пак ридая.
Животът и сърцето в мене са в различен дял.
Желая те! Обичам те и себе си проклинам.
Аз зная, пагубна е тази страст.
Намразвам те, убивам те в съня и пак до себе си те искам.
Безкраен кръговрат без връщане назад.
Прославям те. Възпявам те. И те заравям
в дълбоките тъми на вечността.
Изгарям себе си и пак се вдигам
в усмивката ти да намеря светлина.
Проклинам те. Проклинам обичта си.
Под тежината на заветния си кръст.
Обичам те! И може би затуй те мразя.
Защото няма, зная от теб към мене път.
© Ели Тодорова All rights reserved.
