1.04.2005 г., 14:52

Грях

1.6K 0 4
Да достигнеш края! Да забравиш!
Всички спомени в сърцето си да заличиш!
Да намериш пътя! Да живееш!
Миналото тежко ти да заглушиш!

Безмислено е, зная!
Няма край! Безкрайна е
скръбтта и само в тази стая
живее миналото без да го желая.

Но ти ми пречиш! Ти унищожаваш!
Обричаш на разруха всяка моя цел.
Отърсвам се от теб и пак ридая.
Животът и сърцето в мене са в различен дял.

Желая те! Обичам те и себе си проклинам.
Аз зная, пагубна е тази страст.
Намразвам те, убивам те в съня и пак до себе си те искам.
Безкраен кръговрат без връщане назад.

Прославям те. Възпявам те. И те заравям
в дълбоките тъми на вечността.
Изгарям себе си и пак се вдигам
в усмивката ти да намеря светлина.

Проклинам те. Проклинам обичта си.
Под тежината на заветния си кръст.
Обичам те! И може би затуй те мразя.
Защото няма, зная от теб към мене път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...