19 feb 2008, 22:55

Грях

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

Страстна нощ... Две преплетени тела...

Ти и аз... в тази лунна тишина,

устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...

и след туй внезапна тишина!

 

Следва грешка, а след нея и съмнение.

Аз... Стоя сама и плача в мрака...

Мъка, сълзи... А трябва и търпение...

Аз искам... но трябва да се чака!

 

Декемврийски ден... хора в бели престилки,

спринцовка... и упойка... там някой сякаш пее,

тъмна стая. Аз пия... странни билки,

и нещото във мен умира, преди да заживее!

08.12.'99г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Съни Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво си го написала, Съни, от душа! Успехи! Благодаря, че посети последната ми творба.
  • МНог хубаво и тъжно стихо. Поздравления.
  • Добре дошла, мила Съни!

    Стихчето е много много тъжно...ти си го написала прекрасно и толкова искрено...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...