sun_and_moon (Съни)
2

19 feb 2008, 22:55

Грях

Poesía » Otra

1.2K 0 3

Страстна нощ... Две преплетени тела...

Ти и аз... в тази лунна тишина,

устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...

и след туй внезапна тишина!

Следва грешка, а след нея и съмнение.

Аз... Стоя сама и плача в мрака...

Мъка, сълзи... А трябва и търпение...

Аз искам... но трябва да се чака!

Декемврийски ден... хора в бели престилки,

спринцовка... и упойка... там някой сякаш пее,

тъмна стая. Аз пия... странни билки,

и нещото във мен умира, преди да заживее!

08.12.'99г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

момина_сълза (Стела Х)

Много хубаво си го написала, Съни, от душа! Успехи! Благодаря, че посети последната ми творба.

2010-02-22T23:18:57+02:00
alistef (Албена Стефанова)

МНог хубаво и тъжно стихо. Поздравления.

2009-11-13T07:30:53+02:00
3y3ka (Зузка)

Добре дошла, мила Съни!

Стихчето е много много тъжно...ти си го написала прекрасно и толкова искрено...

2008-02-19T23:46:28+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0