Грях
Страстна нощ... Две преплетени тела...
Ти и аз... в тази лунна тишина,
устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...
и след туй внезапна тишина!
Следва грешка, а след нея и съмнение.
Аз... Стоя сама и плача в мрака...
Мъка, сълзи... А трябва и търпение...
Аз искам... но трябва да се чака!
Декемврийски ден... хора в бели престилки,
спринцовка... и упойка... там някой сякаш пее,
тъмна стая. Аз пия... странни билки,
и нещото във мен умира, преди да заживее!
08.12.'99г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съни Всички права запазени
