Грях

Поэзия » Другая

1.2K 0 3

Страстна нощ... Две преплетени тела...

Ти и аз... в тази лунна тишина,

устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...

и след туй внезапна тишина!

Следва грешка, а след нея и съмнение.

Аз... Стоя сама и плача в мрака...

Мъка, сълзи... А трябва и търпение...

Аз искам... но трябва да се чака!

Декемврийски ден... хора в бели престилки,

спринцовка... и упойка... там някой сякаш пее,

тъмна стая. Аз пия... странни билки,

и нещото във мен умира, преди да заживее!

08.12.'99г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

момина_сълза (Стела Х)

Много хубаво си го написала, Съни, от душа! Успехи! Благодаря, че посети последната ми творба.

2010-02-22T23:18:57+02:00
alistef (Албена Стефанова)

МНог хубаво и тъжно стихо. Поздравления.

2009-11-13T07:30:53+02:00
3y3ka (Зузка)

Добре дошла, мила Съни!

Стихчето е много много тъжно...ти си го написала прекрасно и толкова искрено...

2008-02-19T23:46:28+02:00