19 февр. 2008 г., 22:55

Грях 

  Поэзия » Другая
854 0 3

Страстна нощ... Две преплетени тела...

Ти и аз... в тази лунна тишина,

устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...

и след туй внезапна тишина!

 

Следва грешка, а след нея и съмнение.

Аз... Стоя сама и плача в мрака...

Мъка, сълзи... А трябва и търпение...

Аз искам... но трябва да се чака!

 

Декемврийски ден... хора в бели престилки,

спринцовка... и упойка... там някой сякаш пее,

тъмна стая. Аз пия... странни билки,

и нещото във мен умира, преди да заживее!

08.12.'99г.

© Съни Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво си го написала, Съни, от душа! Успехи! Благодаря, че посети последната ми творба.
  • МНог хубаво и тъжно стихо. Поздравления.
  • Добре дошла, мила Съни!

    Стихчето е много много тъжно...ти си го написала прекрасно и толкова искрено...
Предложения
: ??:??