libertasanima (Стела)
123 106
16 nov 2013, 18:30

Грях 

  Poesía
462 0 4

О, детство мое неживяно.
О, тихи небеса и шум от смях.
Да бих говорила, когато съм мълчала-
вина да нося вместо грях.
Но аз израснах с тежки кули,
родени от смъртта -
и пепелта на грях.
Да бих стоварила гранитните ви думи
на мъртви хора - ала не можах.

И тъй ще влача все смеха си,
с кораб от надежди, без весла,
широкото море ще пее песни,
но в мислите ми - кули, ще лежа.
Ще бъда там затворник, та и стража.
Ще бъда и страдалец, и палач.
Онемя морето, екипажа,
от нечутия ми детски плач.

© Стела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??