Губейки теб... аз губя себе си.
Ден след ден болката ме променя
и убива по малко от мен.
Самотата е тежка постеля.
Без Любов този свят е студен.
Имам нужда от топлия пламък
на очите, в които се влюбих...
Трупам липси в самотния замък.
Нима всичко от теб загубих?
Задълба празнотата... До рана.
Издълба всички думи, смеха ми...
Само тази Любов остана
с всички пропасти помежду ни.
Стискам зъби и уж вървя.
Всяка вечер еднаква е – пуста.
Скрих сърцето си вдън земя,
но и там то не спря да чувства!
Гоня мисли и спомени... Бягам...
Лъжа себе си, че съм жива.
Истината душата ми стяга...
Без теб няма да съм щастлива!
Ти си всичко, което съм искала...
Ти си всичко, което искам!
Как без теб да намеря смисъла?
По сърцето ми си изписан!
Днес стоя като малко дете
сред отломки и сложни ребуси...
Как напред да вървя? Накъде?
Губейки теб... аз губя себе си!
26.03.2017 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
