Губейки теб... аз губя себе си.

Poetry » Love

879 6 7

Ден след ден болката ме променя
и убива по малко от мен.
Самотата е тежка постеля.
Без Любов този свят е студен.

Имам нужда от топлия пламък
на очите, в които се влюбих...
Трупам липси в самотния замък.
Нима всичко от теб загубих?

Задълба празнотата... До рана.
Издълба всички думи, смеха ми...
Само тази Любов остана
с всички пропасти помежду ни.

Стискам зъби и уж вървя.
Всяка вечер еднаква е – пуста.
Скрих сърцето си вдън земя,
но и там то не спря да чувства!

Гоня мисли и спомени... Бягам...
Лъжа себе си, че съм жива.
Истината душата ми стяга...
Без теб няма да съм щастлива!

Ти си всичко, което съм искала...
Ти си всичко, което искам!
Как без теб да намеря смисъла?
По сърцето ми си изписан!

Днес стоя като малко дете
сред отломки и сложни ребуси...
Как напред да вървя? Накъде?
Губейки теб... аз губя себе си!

26.03.2017 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goblenka (Маргарита Ангелова)

С истинската любов е така. И ако тя е прерасла във трайна връзка... Боже! Почти ми е познато! Само дето не съм изгубила тази любов. Ако я изгубя, ще съм същата! Не знам мила! Не знам има ли лек? Може би само хубавите спомени.... До някъде...

2017-04-15T06:59:38+03:00
contessa (Светла Асенова)

!!!

2017-04-15T01:40:28+03:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми!Поздравления!

2017-03-31T10:09:31+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Как да те коментирам, Линке... бъркаш ми в душичката... !*

2017-03-30T14:24:00+03:00
Веси_Еси (Еси)

Усетих до много близо и си го прибрах в любими. Поздрави!

2017-03-30T08:07:44+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0