Avis (Павлина Соколова)
362 968
29.03.2017 г., 22:45 ч.

Губейки теб... аз губя себе си. 

  Поезия » Любовна
704 6 7

 

Ден след ден болката ме променя
и убива по малко от мен.
Самотата е тежка постеля.
Без Любов този свят е студен.

 

Имам нужда от топлия пламък
на очите, в които се влюбих...
Трупам липси в самотния замък.
Нима всичко от теб загубих?

 

Задълба празнотата... До рана.
Издълба всички думи, смеха ми...
Само тази Любов остана
с всички пропасти помежду ни.

 

Стискам зъби и уж вървя.
Всяка вечер еднаква е – пуста.
Скрих сърцето си вдън земя,
но и там то не спря да чувства!

 

Гоня мисли и спомени... Бягам...
Лъжа себе си, че съм жива.
Истината душата ми стяга...
Без теб няма да съм щастлива!

 

Ти си всичко, което съм искала...
Ти си всичко, което искам! 
Как без теб да намеря смисъла?
По сърцето ми си изписан!

 

Днес стоя като малко дете
сред отломки и сложни ребуси...
Как напред да вървя? Накъде?
Губейки теб... аз губя себе си!


26.03.2017 г.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С истинската любов е така. И ако тя е прерасла във трайна връзка... Боже! Почти ми е познато! Само дето не съм изгубила тази любов. Ако я изгубя, ще съм същата! Не знам мила! Не знам има ли лек? Може би само хубавите спомени.... До някъде...
  • !!!
  • Хареса ми!Поздравления!
  • Как да те коментирам, Линке... бъркаш ми в душичката... !*
  • Усетих до много близо и си го прибрах в любими. Поздрави!
  • Мъчително, агонизиращо... много добре описани чувства. Хареса ми.
  • Много е трудно, но с времето минава. Харесах!
Предложения
: ??:??