Губим се
Скъсали сме ластика от скачане.
Пуснахме хвърчило по вода.
До луната рай оплешивял изпратихме,
и поляхме мъртвите цветя.
Построихме покриви без къщи.
Слънцето без почести изгря.
Гледахме как облаци се връщат
в още ненапитата вода.
В бавните ни хлъзгави cлeди
тътреше корона празнотата,
сигурна, че ще ни победи –
паднали роботи във краката ѝ.
Нямаме си спомени за грях.
И със него тя, смъртта, е чиста:
Губим се в мисловната си страст,
търси ни сърдечната ни мисъл.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
