3 feb 2018, 10:59

Губим се 

  Poesía » Otra
542 7 9

Скъсали сме ластика от скачане.
Пуснахме хвърчило по вода.
До луната рай оплешивял изпратихме,
и поляхме мъртвите цветя.
Построихме покриви без къщи.
Слънцето без почести изгря.
Гледахме как облаци се връщат
в още ненапитата вода.
В бавните ни хлъзгави cлeди
тътреше корона празнотата, 
сигурна, че ще ни победи –
паднали роботи във краката ѝ.
Нямаме си спомени за грях.
И със него тя, смъртта, е чиста:
Губим се в мисловната си страст,
търси ни сърдечната ни мисъл.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Убеден съм, Райна, че при такова губене шансовете за намиране нарастват неимоверно.
    Поднасяш възхитителна философска лирика - изцяло твой специалитет!
  • Да си ни жива и здрава и да продължаваш да ни радваш с прекрасната си поезия! Бъди благословена!
  • Интересен поглед на нещата....?!
  • Харесва ми...
  • Благодаря, че отново ни допускаш до необикновения си поетичен свят, чиято красота омайва!....И честит празник!...Бъди здрава и още много дълго да ни даряваш с тази красота!...
  • Много ми хареса, Райна! поетична образност и метафори, които сами ти можеш да напишеш...
  • Губим се но губим и грехопадението.
    Харесах.Поздрав!
  • Браво, Райне!
  • Пожелавам ти мир, защото с него започва всичко, любов,защото придава смисъл на този несъвършен свят, приятелство, защото остава, когато нямаш нищо друго, смях, защото лекува, дребни неща, защото в тях се крие щастието и мечти, защото могат да се осъществят.Честит рожден ден, Магьоснице!...С малко закъснение.
Propuestas
: ??:??