3 февр. 2018 г., 10:59
Губим се
Скъсали сме ластика от скачане.
Пуснахме хвърчило по вода.
До луната рай оплешивял изпратихме,
и поляхме мъртвите цветя.
Построихме покриви без къщи.
Слънцето без почести изгря.
Гледахме как облаци се връщат
в още ненапитата вода.
В бавните ни хлъзгави cлeди
тътреше корона празнотата,
сигурна, че ще ни победи –
паднали роботи във краката ѝ.
Нямаме си спомени за грях.
И със него тя, смъртта, е чиста:
Губим се в мисловната си страст,
търси ни сърдечната ни мисъл.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Да си ни жива и здрава и да продължаваш да ни радваш с прекрасната си поезия! Бъди благословена!
-
Интересен поглед на нещата....?!
-
Харесва ми...
-
Благодаря, че отново ни допускаш до необикновения си поетичен свят, чиято красота омайва!....И честит празник!...Бъди здрава и още много дълго да ни даряваш с тази красота!...
-
Губим се но губим и грехопадението.
Харесах.Поздрав! -
Браво, Райне!
-
Пожелавам ти мир, защото с него започва всичко, любов,защото придава смисъл на този несъвършен свят, приятелство, защото остава, когато нямаш нищо друго, смях, защото лекува, дребни неща, защото в тях се крие щастието и мечти, защото могат да се осъществят.Честит рожден ден, Магьоснице!...С малко закъснение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поднасяш възхитителна философска лирика - изцяло твой специалитет!