15 nov 2006, 12:40

Губиш ме

  Poesía
1.7K 1 3

Любов моя,

задръж ме още

малко при теб.

Не ме напускай,

не ме оставяй,

не ме погубвай.

Дарих ти и

любовта си, и

нежността си –

дадох ти душата си

без да искам нищо.

Не знаеш ли, че

любовта се дарява

и нямаш право

да раняваш ти

клетото сърце?

Опитай се да

разбереш – шанс

е необходимо

да дадеш.

Ще дойде време

ангел да ти шепти –

докосни я,

почувствай я,

далечна е

красотата й.

Ще бягаш и ще

дириш я ти –

но късно ще

откриеш истината

и неповторимостта

в очите й.

Ще се молиш за

миг отново с нея

и ще страдаш,

че загубил си ти

мига безрезервно.

Шепти, любов моя,

шепти и молитви

отправяй пак

да ме имаш.

И може би някой

ден в сънищата си

ще ме откриеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...