15 nov 2006, 12:40

Губиш ме

  Poesía
1.7K 1 3

Любов моя,

задръж ме още

малко при теб.

Не ме напускай,

не ме оставяй,

не ме погубвай.

Дарих ти и

любовта си, и

нежността си –

дадох ти душата си

без да искам нищо.

Не знаеш ли, че

любовта се дарява

и нямаш право

да раняваш ти

клетото сърце?

Опитай се да

разбереш – шанс

е необходимо

да дадеш.

Ще дойде време

ангел да ти шепти –

докосни я,

почувствай я,

далечна е

красотата й.

Ще бягаш и ще

дириш я ти –

но късно ще

откриеш истината

и неповторимостта

в очите й.

Ще се молиш за

миг отново с нея

и ще страдаш,

че загубил си ти

мига безрезервно.

Шепти, любов моя,

шепти и молитви

отправяй пак

да ме имаш.

И може би някой

ден в сънищата си

ще ме откриеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....