15 нояб. 2006 г., 12:40

Губиш ме

1.7K 1 3

Любов моя,

задръж ме още

малко при теб.

Не ме напускай,

не ме оставяй,

не ме погубвай.

Дарих ти и

любовта си, и

нежността си –

дадох ти душата си

без да искам нищо.

Не знаеш ли, че

любовта се дарява

и нямаш право

да раняваш ти

клетото сърце?

Опитай се да

разбереш – шанс

е необходимо

да дадеш.

Ще дойде време

ангел да ти шепти –

докосни я,

почувствай я,

далечна е

красотата й.

Ще бягаш и ще

дириш я ти –

но късно ще

откриеш истината

и неповторимостта

в очите й.

Ще се молиш за

миг отново с нея

и ще страдаш,

че загубил си ти

мига безрезервно.

Шепти, любов моя,

шепти и молитви

отправяй пак

да ме имаш.

И може би някой

ден в сънищата си

ще ме откриеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...