15.11.2006 г., 12:40

Губиш ме

1.7K 1 3

Любов моя,

задръж ме още

малко при теб.

Не ме напускай,

не ме оставяй,

не ме погубвай.

Дарих ти и

любовта си, и

нежността си –

дадох ти душата си

без да искам нищо.

Не знаеш ли, че

любовта се дарява

и нямаш право

да раняваш ти

клетото сърце?

Опитай се да

разбереш – шанс

е необходимо

да дадеш.

Ще дойде време

ангел да ти шепти –

докосни я,

почувствай я,

далечна е

красотата й.

Ще бягаш и ще

дириш я ти –

но късно ще

откриеш истината

и неповторимостта

в очите й.

Ще се молиш за

миг отново с нея

и ще страдаш,

че загубил си ти

мига безрезервно.

Шепти, любов моя,

шепти и молитви

отправяй пак

да ме имаш.

И може би някой

ден в сънищата си

ще ме откриеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...