30 ago 2007, 22:36

ГУБЯ ТЕ

  Poesía
918 0 14
Непрестанно губя те преди да те намеря.
Във делника бледнее изпокъсана усмивка.
И всяко днес изглежда като вчера,
а сякаш нищо не е същото.

Закъснели срещи в очите ми умират.
Повтарям се след хилядите окончания.
Непрестанно губя те преди да те намирам,
или това е просто поредно изпитание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, миличка!
    Чудесен стих!
  • Браво, Сиянче! Чудесно е!
  • Само поредно изпитание е Сияна, а чрез тях намираш себе си!
    Много ми хареса!
    Поздравления!
  • Само поредно изпитание и продължаваш, пътят ти е дълъг и светъл, и ти самата блестиш с хубавите си стихове.С обич.
  • Или съм ти повлияла с моя стих"Истинска жена",или е случайност,незнам,но първата ти фраза е почти идентична с една от най-силните фрази в моя стих.Както и да е,нямам нищо против и аз харесвам идеята.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...