14 jun 2007, 12:43

Гурбетчии

  Poesía
3.1K 0 11
Българийо, родино моя, мила,кой така те смачка със юмрук?Не успя със майчината сълада задържиш младежите ни тук!

Те тръгнаха по пътища далечни,при други хора, в други светове.Оставяха си тук души нестретни,стоварили им чужди грехове!

Оставяха, макар и да не искатсемейното огнище и деца.Чувствата си нежни те подтискат,избраха си живот на колела!

Просяци във чуждата държава,оставяха си там и ум, и труд.От подаяния, които им подават,опитваха да се устроят тук!

Българийо, родино моя, мила!Кой така те стъпка със крака!?Погребваш българи, под чужда сила,а живи не остават в твоите недра!

Обичай ги, Българийо, помни ги!Те пак ще се завърнат някой ден!Макар от тебе малко да остане,със нови хора ще те преродят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен стих, Ани!
  • Благодаря ти за коментара и споделеното, Стами!
    Прегръщам те!
  • Аз в момента съм в чужбина, България винаги ще бъде в сърцето ми родината си е родина.Но не се чуствам нито поругана нито потъпкана тук където съм, трудът ми е оценен и уважаван.Болно ми е ,че трябва да се доказвам навън,но в момента държавата ни няма никакво управление ,вярвам ,че все пак ще се прибера при род и родина,защото камакът си тежи на мястото!!!
    Поздрави за стихчето и засегнатата тема!!!
  • Благодаря на всички!
    Ники, стиха ти е прекрасен!
    Разчувствах се докато го четях!
    Прегръщам ви всички!
  • Браво, мила Ани!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....