Jun 14, 2007, 12:43 PM

Гурбетчии

  Poetry
3.1K 0 11
Българийо, родино моя, мила,кой така те смачка със юмрук?Не успя със майчината сълада задържиш младежите ни тук!

Те тръгнаха по пътища далечни,при други хора, в други светове.Оставяха си тук души нестретни,стоварили им чужди грехове!

Оставяха, макар и да не искатсемейното огнище и деца.Чувствата си нежни те подтискат,избраха си живот на колела!

Просяци във чуждата държава,оставяха си там и ум, и труд.От подаяния, които им подават,опитваха да се устроят тук!

Българийо, родино моя, мила!Кой така те стъпка със крака!?Погребваш българи, под чужда сила,а живи не остават в твоите недра!

Обичай ги, Българийо, помни ги!Те пак ще се завърнат някой ден!Макар от тебе малко да остане,със нови хора ще те преродят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжен стих, Ани!
  • Благодаря ти за коментара и споделеното, Стами!
    Прегръщам те!
  • Аз в момента съм в чужбина, България винаги ще бъде в сърцето ми родината си е родина.Но не се чуствам нито поругана нито потъпкана тук където съм, трудът ми е оценен и уважаван.Болно ми е ,че трябва да се доказвам навън,но в момента държавата ни няма никакво управление ,вярвам ,че все пак ще се прибера при род и родина,защото камакът си тежи на мястото!!!
    Поздрави за стихчето и засегнатата тема!!!
  • Благодаря на всички!
    Ники, стиха ти е прекрасен!
    Разчувствах се докато го четях!
    Прегръщам ви всички!
  • Браво, мила Ани!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...