14.06.2007 г., 12:43

Гурбетчии

3.1K 0 11
Българийо, родино моя, мила,кой така те смачка със юмрук?Не успя със майчината сълада задържиш младежите ни тук!

Те тръгнаха по пътища далечни,при други хора, в други светове.Оставяха си тук души нестретни,стоварили им чужди грехове!

Оставяха, макар и да не искатсемейното огнище и деца.Чувствата си нежни те подтискат,избраха си живот на колела!

Просяци във чуждата държава,оставяха си там и ум, и труд.От подаяния, които им подават,опитваха да се устроят тук!

Българийо, родино моя, мила!Кой така те стъпка със крака!?Погребваш българи, под чужда сила,а живи не остават в твоите недра!

Обичай ги, Българийо, помни ги!Те пак ще се завърнат някой ден!Макар от тебе малко да остане,със нови хора ще те преродят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжен стих, Ани!
  • Благодаря ти за коментара и споделеното, Стами!
    Прегръщам те!
  • Аз в момента съм в чужбина, България винаги ще бъде в сърцето ми родината си е родина.Но не се чуствам нито поругана нито потъпкана тук където съм, трудът ми е оценен и уважаван.Болно ми е ,че трябва да се доказвам навън,но в момента държавата ни няма никакво управление ,вярвам ,че все пак ще се прибера при род и родина,защото камакът си тежи на мястото!!!
    Поздрави за стихчето и засегнатата тема!!!
  • Благодаря на всички!
    Ники, стиха ти е прекрасен!
    Разчувствах се докато го четях!
    Прегръщам ви всички!
  • Браво, мила Ани!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...