VasilIvanov (Vasil Ivanov)
85 611
12 oct 2019, 13:55

Гурме 

  Poesía » De humor
815 3 8

Предизборно, кметицата ни Радка,

загрижена за нашия комфорт,

екскурзия организира, кратка,

до София с осигурен транспорт.

 

Музеите... галерии – стотина...

Препускахме, провесили език.

Но, ето че, зазяпан във витрина,

оказах се сам в следващия миг.

 

Край мен – народ, народ, като лавина.

Забързан всеки някъде търчи.

Ами сега? Тя, групата, замина.

На мен от глад в устата ми горчи.

 

Ще питам полицай къде е влака.

Е, все ще се оправя някак сам.

Но влакът, мисля, може да почака.

Ще седна в кръчма нещичко да ям.

 

И, ха, късмет! Табелата отсреща –

гостилница ,,Гурме"... Ударих крак.

Гурме – мурме... Една чорба гореща

ще сръбна и кюфтета за капак.

 

Огледа ме там онзи на вратата,

направо взе ми мярка за костюм.

–Ей, чичка, ще ти стигне ли парата?

,,Защо пък не!?" – учудих се наум.

 

А келнерката, спретната девойка,

менюто ми поднесе – цял атлас.

Застана тя до мен в учтива стойка

и в него се зарових мигом аз.

 

Прелиствам, ала няма там кюфтета.

Модерни манджи, ама че беля.

–Дай, моме, – казвам, – специалитета,

че пак забравих пусти очила.

 

Тя носи ми изцапана чиния,

омазана тук-там със зелендрак.

–Каква е? – викам. – Тази простотия!

Да ям такова нещо, няма как!

 

Храна ли е това? Ти май си луда!?

Пържоли виждала ли си, суджук...

Отнасяй бързо мръсната посуда

и повече да не я виждам тук!

 

–Разбира се! – усмихна се учтиво. –

Ала платете сметката сега.

Охраната – момче е докачливо.

Повярвайте, това не е шега.

 

Вратлето и как исках да извия,

но онзи беше як и с поглед див.

Облизах си проклетата чиния,

без пенсия си тръгнах, ала жив.

 

Във влака на седалката се смъкнах.

Платих с едно забравено кайме.

В устата си отнесох вкус на мъка

и трюфел черен, сиреч – на гурме.

 

 

 

© Vasil Ivanov Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??