Да бъде утрото прекрасно -
тъмата ще прогоня в миг...
И светва Слънцето по- ясно,
с лъчи погалва твоя лик.
Сълзù покриват ти страните.
Нощта за теб бе зла магия.
Прегръщайки те, от очите
горчивината ще изпия...
Изпил сълзите ти, разбирам,
каква си чувствала тъга
и болката ти в мен прибирам,
целувам устните сега.
Гушни се като птиче в мене
и чуй най- живото туптене.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
Благодаря ти, Ина!