2 sept 2008, 13:11

Гъбите познавам

789 0 6
   

Раснах в планината,

гъбите познавам.

А пък за печурките -

не се съмнявам:

техните реснички

розови са цели,

а на мухоморките

са цели бели!

 

Но заради тези

МАРКС и Харамия,

за едното чудо

щях да се затрия!

 

Колкото бездарни,

толкоз са коварни!

 

Външно са прилични,

и психично - здрави,

ала пуста завист -

с тях какво не прави!

 

Всяка заран тръгват

в росните ливади

и където зърнат

гъбки още млади:

откъде са взели

розови боички -

да им боядисват

белите реснички!

 

Раснах в планината,

гъбите познавам,

а пък за печурките -

не се съмнявам:

техните реснички

розови са цели,

а на мухоморките

са цели бели!

 

Още щом докоснах

манджата със устни,

а бе - тези гъби

някак не са вкусни!

 

И така разкрихме   

тяхната измама

и се отървахме  

от голяма драма!

 

Зарад тази МАРКС и

тази Харамия,

за едното чудо

щях да се затрия!

 

___

 

*МАРКС и Харамия - поетеси от сайта "ХуЛите", яростни отрицателки на "старомодната"  (римувана и ритмична)  поезия на Ангар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • По внимателно, Ангар.
    Внимавай и с пироговките
  • Две марксистки, две красиви гъбки.
    Много му дойдоха на Ангар.
    Но от днес ще ги побиват тръпки.
    Щото идва Пришо. Страшен звяр.
    ))) Поздрави
  • Силата ти е в хумора и сатирата, Ангар!
    В този стих има и много мъдрост!
    Поздрави!

  • Поздрави!!!
  • Ние, Откровенки, сме като "сърнелки"-
    вкусни, росни, пресни.
    На трапезата очите радваме!
    Опиташ ли ни, за други мигом ще забравиш
    и няма с друго ти да се... товариш!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...