Sep 2, 2008, 1:11 PM

Гъбите познавам

784 0 6
   

Раснах в планината,

гъбите познавам.

А пък за печурките -

не се съмнявам:

техните реснички

розови са цели,

а на мухоморките

са цели бели!

 

Но заради тези

МАРКС и Харамия,

за едното чудо

щях да се затрия!

 

Колкото бездарни,

толкоз са коварни!

 

Външно са прилични,

и психично - здрави,

ала пуста завист -

с тях какво не прави!

 

Всяка заран тръгват

в росните ливади

и където зърнат

гъбки още млади:

откъде са взели

розови боички -

да им боядисват

белите реснички!

 

Раснах в планината,

гъбите познавам,

а пък за печурките -

не се съмнявам:

техните реснички

розови са цели,

а на мухоморките

са цели бели!

 

Още щом докоснах

манджата със устни,

а бе - тези гъби

някак не са вкусни!

 

И така разкрихме   

тяхната измама

и се отървахме  

от голяма драма!

 

Зарад тази МАРКС и

тази Харамия,

за едното чудо

щях да се затрия!

 

___

 

*МАРКС и Харамия - поетеси от сайта "ХуЛите", яростни отрицателки на "старомодната"  (римувана и ритмична)  поезия на Ангар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments


  • По внимателно, Ангар.
    Внимавай и с пироговките
  • Две марксистки, две красиви гъбки.
    Много му дойдоха на Ангар.
    Но от днес ще ги побиват тръпки.
    Щото идва Пришо. Страшен звяр.
    ))) Поздрави
  • Силата ти е в хумора и сатирата, Ангар!
    В този стих има и много мъдрост!
    Поздрави!

  • Поздрави!!!
  • Ние, Откровенки, сме като "сърнелки"-
    вкусни, росни, пресни.
    На трапезата очите радваме!
    Опиташ ли ни, за други мигом ще забравиш
    и няма с друго ти да се... товариш!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...