10 ago 2008, 22:52

Гълъби 

  Poesía » Otra
741 0 14
 

Гълъби - белите гълъби пак заговориха,

там на двора живеехме заедно - плачеха, спорихме...

А тишината, изгряваща вечер, пронизваше клетките -

бяхме забравили  с тихите гълъби времето и решетките...

 

И си живеехме някак си - съществувайки.

Сутрин в очите ни дращеше - още сънувахме...

После на времето дирята преговаряхме -

за да научим, че времето диша по гарите...

 

За да научим, че всъщност времепространството

вече е нашата същност -  вече е наше пиянство.

За да  нахраним  любов  с тези гълъби бели -

или се събудим и си признаем, че сме полудели...

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??